самодържа̀вие - единствено число, нечленувано самодържа̀вието - единствено число, членувано
САМОДЪРЖÀВИЕ, мн. (остар.) -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Форма на държавно управление, при която върховната власт е еднолична и неограничена и се упражнява от монарх; автокрация, автократизъм.