самодържа̀вие - единствено число, нечленувано самодържа̀вието - единствено число, членувано
САМОДЪРЖÀВИЕ, мн. (остар.) -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Форма на държавно управление, при която върховната власт е еднолична и неограничена и се упражнява от монарх; автокрация, автократизъм.
Въпреки неуспеха на декабристите техният бунт показва засилването на опозицията в обществото срещу изостаналата феодална система на руското самодържавие. П. Петков, ДВЕ, 51. В 60-те години по призива на Херцен той се застъпва за Полша, която се сражава за своята независимост против царското самодържавие. Н. Лилиев, Съч. III, 152. Болеслав I Храбри (992 – 1025) разширил владенията на Полша, утвърдил самодържавието и приел кралска титла. Д. Маринов, РП, 3. Самодържавие ся нарича, когато царят управлява с плъна власт. Г. Икономов, КЗ, 15. Ертогрул положи първата основа на турското самодържавие. П. Р. Славейков, СТИ, 7.See more2. Остар. Държава с такова управление. Некои места ся управляват само от един самодръжец и ся наричат самодръжавия. Г. Икономов, КЗ, 2.