Основна форма: ава̀нпост - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

ава̀нпост - единствено число, нечленувано
ава̀нпоста - бройна форма
ава̀нпостът - единствено число, членувано - пълен член
ава̀нпостове - множествено число, нечленувано
ава̀нпостовете - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АВАНПО̀СТ м. 1. Воен. Стражеви пост, който се поставя пред войските близо до неприятеля, за да наблюдава и да предпазва от внезапно нападение на врага.

Виж повече