Основна форма: ава̀нпост - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

ава̀нпост - единствено число, нечленувано
ава̀нпоста - бройна форма
ава̀нпостът - единствено число, членувано - пълен член
ава̀нпостове - множествено число, нечленувано
ава̀нпостовете - множествено число, членувано

Results: Dictionary of Bulgarian Language

АВАНПО̀СТ м. 1. Воен. Стражеви пост, който се поставя пред войските близо до неприятеля, за да наблюдава и да предпазва от внезапно нападение на врага.

Привечер в топлия летен въздух се понася рядка стрелба. Това са първите неприятелски аванпостове, които са се доближили. Л. Стоянов, Х, 49. Светкавица... и два изстрела, които събарят снега, .., свалят дъбови клонки над двамата ужасени войници от аванпоста на жандармерийската потеря. З. Сребров, Избр. разк., 91.

2. Прен. Сила, обикн. обществена група, държава и под. в предна, челна позиция срещу врага.

— Фр. avant-poste.

See more