Основна форма: звено̀ - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

звено̀ - единствено число, нечленувано
звено̀то - единствено число, членувано
звена̀ - множествено число, нечленувано
звена̀та - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

ЗВЕНÒ, мн. -à, ср. 1. Метално колелце, обикн. като част от верига; брънка, халка.

Виж повече