Основна форма: кавѝчка - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

кавѝчка - единствено число, нечленувано
кавѝчката - единствено число, членувано
кавѝчки - множествено число, нечленувано
кавѝчките - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

КАВЍЧКИ само мн. Препинателен знак от две двойки запетайки („ .. “), употребяван за ограждане на цитати, заглавия или на дума, използвана в противоположно значение, и под.

Аз вземам диалога като нещо цяло и затова го отделям с кавички, в началото и пак в края. СбАСЕП, 411. Ограждам с кавички. Δ Поставям в кавички.

В кавички. Книж. 1. Ирон. Неистински, мним; така наречен. Писател в кавички. 2. Означава противоположно значение на дума, към която се отнася. Има хора, които с години се блъскат с такива дребни в кавички въпроси и все не могат да ги решат. Черемухин, П, 60.

— От рус. кавычки.

Виж повече