Основна форма: ко̀ляно - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

ко̀ляно - единствено число, нечленувано
ко̀ляното - единствено число, членувано
колена̀ - множествено число, нечленувано
коленѐ - множествено число, нечленувано
колена̀та - множествено число, членувано
коленѐте - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

КОЛЯ̀НО1, мн. колена̀, коленѐ и (разг.) колѐни, след числ. колена̀, ср. 1. Става на крак, която съединява бедрото и пищяла. Той [Кутмака]

Виж повече