Основна форма: автобу̀с - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

автобу̀с - единствено число, нечленувано
автобу̀са - бройна форма
автобу̀сът - единствено число, членувано - пълен член
автобу̀си - множествено число, нечленувано
автобу̀сите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 рейс (разг.) - автобус - бус (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

АВТОБУ̀С м. Голям многоместен пътнически автомобил за обществен транспорт, който се движи обикн. по определен маршрут.

Баща му беше шофьор на един червен автобус, който превозваше пътници до близките селища. Св. Минков, ПК, 9. Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака. К. Калчев, СТ, 270. Театрите бяха пуснали вече, а сегиз-тогиз профучаваха последните автобуси. К. Константинов, ПЗ, 176. Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове… Б. Несторов, АР, 187. Из въздуха непрестанно се носеше яростното бучене на надземните железници, на зелените двуетажни автобуси и на хилядите камиони и таксита. Ал. Бабек, МЕ, 185.

— От фр. autobus през нем. Autobus. — Други (остар.) форми: аутобу̀с нем., отобу̀с фр.

Виж повече