анонѝмен - единствено число, мъжки род, нечленувано анонѝмния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член анонѝмният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член анонѝмна - единствено число, женски род, нечленувано анонѝмната - единствено число, женски род, членувано анонѝмно - единствено число, среден род, нечленувано анонѝмното - единствено число, среден род, членувано анонѝмни - множествено число, нечленувано анонѝмните - множествено число, членувано
1 анонимен (книж.) - безименен (разг.)2 неизвестен - анонимен (книж.) - непознат незнаен 3 скрит - таен - анонимен
АНОНЍМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За съчинение, писмо и под. — който не е подписан от автора, който е без името на автора. Не отговарям по принцип на анонимни бележки и по тази причина отминавам с презрение писаното за мен от в-к „Свободна реч“. К, 1926, бр. 98, 3. Неотдавна съвсем случайно ми попадна анонимната писмена изповед на един, както изглежда, твърде отговорен работник по снабдителната част. П. Незнакомов, СНП, 7. Обаче тая мярка [забавянето на производството] предизвика негодуванието на очакващите първия офицерски чин и някой измежду тях написва едно анонимно псувателно писмо до министра. П. К. Яворов, Съч. II, 181.
2. За автор на писмо, произведение и под. — неизвестен по име, неподписал името си. Когато преди четирийсет и две години се появяват на свят за пръв път, .., „Богомилски легенди“ (1912), никой не помисля да присъедини техния анонимен автор към съществуващите тогава литературни школи и групи. Н. Лилиев, Съч. III, 59. Те — художникът и писателят — ни показаха със сила и убедителност как и защо още преди толкова векове неизвестният анонимен художник от Бояна съумява да събере в малката прихлупена черквица всичката светлина на деня. Е. Каранфилов, Б III, 189. Ала никави аргументи нямаше да бъдат оправдани, ако не получех в тенекеджийницата на Комитета пакет с нелегални материали почти по същото време на срещата. Те щяха да чакат анонимния си получател, скрити под тенекията върху тезгяха на тенекеджията. К. Георгиев, ВБ, 42.
◊ Анонимен конкурс. Конкурс, при който имената на участниците в него не са известни на журито (комисията) в момента, когато се преценяват постиженията на състезаващите се.