артикулѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време артикулѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време артикулѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време артикулѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време артикулѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време артикулѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време артикулѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време артикулѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време артикулѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време артикулѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време артикулѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време артикулѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение артикулѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение артикулѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие артикулѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие артикулѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие артикулѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие артикулѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие артикулѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие артикулѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие артикулѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие артикулѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие артикулѝрайки - деепричастие артикулѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие артикулѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие артикулѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие артикулѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие артикулѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие артикулѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие артикулѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие артикулѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие артикулѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие артикулѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие артикулѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие артикулѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие артикулѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие артикулѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие артикулѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие артикулѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие артикулѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие артикулѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
АРТИКУЛЍРАМ, -аш, несв. и
*артикул`ирам Прен. Книж. Изказвам, изразявам, заявявам (мисъл, идея, чувство и пр.). Едва 40% от избирателите са способни да артикулират своите политически възгледи по съвременната европейска политическа скала. С/1999/222. Трябва ясно да артикулираме тези принципни позиции пред обществото. Кеш/2005/26. → *артикул`иране. Артикулирането на съмненията сега може би ще „разтовари“ част от очакванията във възможностите на институцията или ще създаде други. Евр/2001/2.