а̀со - единствено число, нечленувано а̀сото - единствено число, членувано а̀са - множествено число, нечленувано а̀сата - множествено число, членувано
А̀СО, мн. -а̀, ср. Ас; бирлик, туз. Попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Пак пика асо му се падаше. Ст. Дичев, ЗС II, 680. При чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насьо х. Грозданов можеше да го бе само с каре от аса. Д. Ангелов, ЖС, 31. — Бате Фанчо тегли две карти. Ами сега?... Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. А той, .., си получава четвърта осмица. Първа заигравам аз — десет чипа. П. Вежинов, НБК, 136.
— Ит. asso през гр. ἄσο (вж. В. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, с. 178-179). — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869.
АСО̀, мн. -а̀, ср. Спорт. При фехтовка — сполучливо нападение; докосване с рапирата на противниковия състезател.
— От фр. assaut ‘нападение’.