аспира̀ция - единствено число, нечленувано аспира̀цията - единствено число, членувано аспира̀ции - множествено число, нечленувано аспира̀циите - множествено число, членувано
АСПИРА̀ЦИЯ1 ж. Книж. Домогване, стремеж към нещо; претенция. — Нима не ви са ясни аспирациите на тия хора, които утре по нашите гърбове ще се изкачат към властта? Ем. Станев, ИК I и II, 478. Патриаршията стана оръдие на буржоазната гръцка нация в нейните нови аспирации, при тяхното зараждане и оформяне. В този смисъл тя бе изцяло пропита от новия буржоазен дух на времето. Т. Жечев, БВ, 21. Териториални аспирации. Аспирации за власт.
АСПИРА̀ЦИЯ2 ж. 1. Мед. Проникване на чужди тела в дихателните органи при дишане.
2. Спец. Всмукване, изтегляне на въздух, течност, прах, газ, гной, и др. от нещо.
3. Фон. Придъх, придихание.
— От лат. aspiratio ‘веене, духане’ през фр. aspiration.