атеста̀ция - единствено число, нечленувано атеста̀цията - единствено число, членувано атеста̀ции - множествено число, нечленувано атеста̀циите - множествено число, членувано
АТЕСТА̀ЦИЯ ж. 1. Преценка, характеристика, обикн. писмена, за деловите качества и за поведението на дадено лице по време на служба или учение или за институция по отношение на някакви изисквания.
Питал вече за мене в банката — осведомил се по телефона и от други лица. — Отвред добри атестации. Г. Райчев, Избр. съч. II, 185-186.Виж повече2. Документ, който представя писмено такава преценка. Кадровикът го посрещна като стар приятел и му връчи атестация на цяла страница. Н. Каралиева, Н, 47. — Бях летец — отговори той с усмивка. — шофирам, карам ски. Добър летец съм, ето атестацията ми. П. Бобев, К, 88.
— От лат. attestatio ‘засвидетелстване’.