БАЛАМУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Пренебр. Присъщ, свойствен на баламурник; глупашки, баламски. Баламурска постъпка.
БАЛАМУ̀РСКИ.
Жарг. Пренебр. Нареч. от прил. баламурски; глупаво, глупашки, баламски. Шефът изпрати Македон на разузнаване. Ако наистина не го считаха вече за достоен ловец, защо баламурски да му печата новелката и да бере неприятности? И. Велчев, КЕЛ I, 37.Виж повече