бѐгло -
1 небрежно - повърхностно - незадълбочено - набързо - набърже (разг.) - надве-натри (разг.) - бегло - отгоре-отгоре (разг.)
БЀГЛО нареч. 1. Набързо, за кратко време, едва забележимо.
Спас бегло прокара поглед по матросите. Д. Добревски, БКН, 9. В първия миг момчето се обърка. Озърна се, погледна бегло изпод вежди девойката, наведе глава. Цв. Ангелов. ЧД, 14. — Другарю Диневски, какво? — попита младши лейтенантът и бегло се усмихна. Б. Несторов, СР, 202. Райко ме поздрави бегло и продължи разговора. С. Северняк, ОНК, 51. // За миг, мигновено. Още когато го видя за пръв път, той ѝ хареса и тя си помисли бегло, че с него сигурно ще ѝ бъде приятно. К. Кръстев, К, 156.Виж повече2. Не много подробно; повърхностно Докторът прекъсна речта си, разтвори един от тях [вестниците] и ги преглеждаше бегло. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 156. В природата той вижда само онова, което остро се хвърля в очи и може да се предаде в слово най-бегло, най с едри черти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 95. Въпросите в доклада са засегнати бегло. // Недостатъчно, малко. Година преди това аз бях дохождал вече в София и познавах бегло града. К. Константинов, ППГ, 84. Всъщност ние се познавахме доста бегло и да бяхме се сблъскали в Париж, едва ли бихме разменили повече от една-две незначителни фрази в смисъл „какво ново“ и „как вървят работите“. Б. Райнов, ДВ, 8.