безболѐзнено -
БЕЗБОЛЀЗНЕНО нареч. 1. Без физическа болка. Звуковите вълни вкарват безболезнено препарата през пластовете на кожата в мускулните влакна. К, 1963, кн. 7, 36. Извадиха му зъба безболезнено.
2. Прен. Без усложнения, неприятности, сътресения; леко. Нека Лазар стои по-настрана от започналата борба, нека да мине тя и свърши по-тихо, по-безболезнено за всички и нека остане по-голямата горчилка за нея самата, за Ния. Д. Талев, ПК, 109. Боян пак си спомни за Катя. И пак остана доволен от себе си, че така безболезнено се раздели с нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 212.