безвѐрие - единствено число, нечленувано безвѐрието - единствено число, членувано
1 безверие - неверие - невяра (книж.) - обезвереност - скептицизъм - скепсис (книж.)2 безверие - атеизъм - безбожие
БЕЗВЀРИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост. Б. Райнов, ДВ, 54. Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрактността. Лит. ХI кл, 6.
2. Остар. Отсъствие на вяра в бога; безбожие.