безвѐтрен - единствено число, мъжки род, нечленувано безвѐтрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безвѐтреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безвѐтрена - единствено число, женски род, нечленувано безвѐтрената - единствено число, женски род, членувано безвѐтрено - единствено число, среден род, нечленувано безвѐтреното - единствено число, среден род, членувано безвѐтрени - множествено число, нечленувано безвѐтрените - множествено число, членувано
БЕЗВЀТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. През който не духа вятър; тих. Времето беше тихо, безветрено. Само шумът на мътната река тревожно отекваше в дефилето. Б. Несторов, АР, 40. Августовският ден беше безветрен и горещ. Ем. Станев, ИК I и II, 423. Спокойно, безветрено утро, сякаш откраднало покоя на нощта. А. Христофоров, А, 51.
2. В който не духа вятър.