безво̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано безво̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безво̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безво̀дна - единствено число, женски род, нечленувано безво̀дната - единствено число, женски род, членувано безво̀дно - единствено число, среден род, нечленувано безво̀дното - единствено число, среден род, членувано безво̀дни - множествено число, нечленувано безво̀дните - множествено число, членувано
БЕЗВО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който няма достатъчно вода, беден на вода. На всекиго от тях се беше случвало да попада в безводно място и да стои дълго време без вода през летните горещини. Ст. Загорчинов, ДП, 72-73. В такива мъчителни дни, когато жестокото африканско слънце безмилостно пече над безводните равнини, покрити с изсъхнала висока трева и с редки дървета, си спомнях за нашите студени кладенчета. М. Марчевски, ТС, 118-119. През цяло пусто безводно Влашко по цял ден преминувахме без вода. Ил. Блъсков, Китка (превод), 1887, кн. 5, 8. Безводна пустиня. Безводен край. // Останал без вода, пресъхнал. Една безименна и безводна река простира през сред селото широко каменливо речище и прави картината още по-грозна и по-печална. Елин Пелин, Съч. I, 16. В двора имаше няколко полуизсъхнали маслинови дръвчета, тъжни и посивели от слънчевия пек, една безводна чешма с каменно корито. Д. Димов, Т, 524.
2. Хим. Който не съдържа вода, от който е отделена всичката вода.