безгрѝжие - единствено число, нечленувано безгрѝжието - единствено число, членувано
1 безгрижие - безгрижност - волност 2 безбурност (прен.; поет.) - безгрижие - безгрижност - спокойствие - безметежност - идиличност (книж.) - безпроблемност - рахат (разг.) - рахатлък (разг.)3 безгрижие - безгрижност - лекомисленост - лекомислие
БЕЗГРЍЖИЕ, мн. няма, ср. 1. Леко, безгрижно отношение към трудностите в живота; отсъствие на грижи. От цялото му същество лъха жизнерадост и безгрижие и, .., той изглежда безпричинно щастлив и весел. Й. Йовков, Разк. I, 64. Добра се засмя без причина, ей тъй, от безгрижие. К. Петканов, СВ, 180. Българинът, живеещ изключително в непосредствените интереси на семейния живот, знае радост само на младост, в дните на безгрижието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. Тъй и грижите се свършили и те заживели заедно сред радост и безгрижие. А. Разцветников, Сн (превод), 32.
2. Липса на загриженост, отговорност към нещо; незаинтересованост, равнодушие. По-после започна той да изказва своето неодобрение за безгрижието на общината и спрямо други селски работи. Т. Влайков, Съч. III, 86. Вече няколко другари, .., измежду нас получиха двойки за срока .. Какво обаче е направила секцията, за да им помогне, .. Нищо. По този въпрос съществува пълно безгрижие. П. Льочев, ПБП, 19-20.