бездѐлник - единствено число, нечленувано бездѐлника - единствено число, членувано - непълен член бездѐлникът - единствено число, членувано - пълен член бездѐлници - множествено число, нечленувано бездѐлниците - множествено число, членувано
1 безделник - непрокопсаник (разг.; неодобр.) - нехранимайко (разг.; неодобр.) - бараба (разг.) - хаймана (разг.; неодобр.) - пройдоха (разг.)2 мързел (разг.; ирон.) - безделник - ленивец (разг.) - лентяй - мързеливец - мързелан (разг.) - мързеланко (разг.) - хайлазин (разг.) - кибик (разг.; неодобр.)
БЕЗДЀЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяй.