бездѐтен - единствено число, мъжки род, нечленувано бездѐтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бездѐтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бездѐтна - единствено число, женски род, нечленувано бездѐтната - единствено число, женски род, членувано бездѐтно - единствено число, среден род, нечленувано бездѐтното - единствено число, среден род, членувано бездѐтни - множествено число, нечленувано бездѐтните - множествено число, членувано
БЕЗДЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който няма, не е имал или не може да има свои, рождени деца.
Първите години след женитбата си те нямаха деца. Минаха пет, минаха десет и петнадесет — те бяха вече бездетни. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Тя беше бездетна. На времето осиновила Свилена, отгледали я със стареца. Кр. Григоров, Р, 42. — Някои бездетни хора да го вземат, да го приберат. Добро е, умно е детето. Елин Пелин, Съч. II, 168. Бездетна жена. Бездетно семейство.Виж повече