безду̀шно -
1 сурово - безжалостно - студено (прен.) - безмилостно - безсърдечно - жестоко - жестокосърдечно (книж.) - коравосърдечно - бездушно - безчовечно - неумолимо - безчувствено
БЕЗДУ̀ШНО нареч. 1. С безразличие, без вживяване; безучастно, безразлично, сухо. Нямам право да го направя, преди да призная вината си, че съм пропуснал нещо голямо, нещо велико. Че съм съобщавал за това голямо и велико на хората сухо и бездушно. С. Северняк, ОНК, 156. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим! Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 47. Играеше на сцената бездушно. Рецитира бездушно.
2. Безжалостно, безсърдечно. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи, едни вкарваха, други изкарваха, .. бездушно ги мушкаха и блъскаха. К. Величков, ПССъч. I, 7.