безжѝзненост - единствено число, нечленувано безжизнеността̀ - единствено число, членувано
1 безжизненост - бездиханност (поет.)2 безразличие - вялост (книж.) - отпуснатост - заспалост - безжизненост (книж.) - безчувственост - апатичност (книж.)
БЕЗЖЍЗНЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на живот, на признаци на живот. В сянката на нещо голямо, прилично на греда или плоча, лежеше човек .. Белите му нозе се проточваха дълги и с оная безжизненост, която имат мъртъвците. Ат. Мандаджиев, ОШ, 41.
2. Отсъствие на жизненост, енергия; безчувственост, апатичност. Лицето на дервиша, сухо избраздено с бръчки, и жълто, .., добиваше още по-мъртвешки вид със своята ледена безжизненост. Ив. Вазов, Съч. ХII, 117.
3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. С, 1951, кн. 11, 171.