безконѐчно -
1 безкрайно - безгранично - безконечно (книж.) - нескончаемо (книж.) - необхватно (книж.) - неизмеримо (книж.) - безмерно (книж.) - необозримо (поет.) - безбрежно (поет.)2 безкрайно - безконечно - нескончаемо (книж.) - безкрай
БЕЗКОНЀЧНО нареч. Книж. 1. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, нескончаемо. Започнах да говоря за изкуството. Тема, върху която наистина може да се говори безконечно. Б. Шивачев, ПЮА, 190. Гълъби и пауни се разхождат из тая градина, славеите пеят от зори до зори, .. . всичките сладкогласни и разношарени птици се надпяват и пеят и денем и нощем, и зиме и лете — пеят вечно, вечно и безконечно! Ц. Гинчев, ГК, 170.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, много изключително, безкрайно.