ЛЕКСИТ


Основна форма: безо̀бразно - Наречие

Форми:

безо̀бразно -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 безобразно - отвратително - ужасно - грозно - неприятно - противно - отблъскващо - уродливо - скверно (книж.) - гадно (разг.) - гнусно (разг.)
2 безобразно - възмутително - скандално
3 безобразно - ужасно - грозно - отблъскващо - уродливо
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 безобразно - великолепно
2 безобразно - възхитително
3 безобразно - вълшебно
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

БЕЗОБРА̀ЗНО нареч. 1. По много грозен, крайно неприятен начин. Лицето беше безобразно изкривено с печат на ужас и страдания. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 106. Какви са тия кучета? .. На стада вървят те, обикалят в кръг, като затворени между планинските вериги, и лаят проглушително и безобразно. Ив. Хаджимарчев, ОК, 88.

2. Много лошо и крайно неприлично, възмутително. Държи се безобразно. Постъпва безобразно.

3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво обикн. отрицателно качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, страшно, ужасно. Сички присъствующи, .. , зяпаха в устата на страшният разказвач, който лъжеше безобразно. З. Стоянов, ЗБВ I, 178. Из храстшпе се измъкна някакво грозно изгърбено животно, ни вълк, ни лъв, ни камила, с хищна муцуна и безобразно къси задни лапи. П. Бобев, ГЕ, 63. Той е безобразно тъп. Δ Тя е безобразно дебела. Δ Лицемери безобразно.

БЕЗО̀БРАЗНО. Нареч. от безобразен.

Виж повече