безпо̀мощен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпо̀мощния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпо̀мощният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпо̀мощна - единствено число, женски род, нечленувано безпо̀мощната - единствено число, женски род, членувано безпо̀мощно - единствено число, среден род, нечленувано безпо̀мощното - единствено число, среден род, членувано безпо̀мощни - множествено число, нечленувано безпо̀мощните - множествено число, членувано
БЕЗПО̀МОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който не е в състояние сам да си помогне, който не може да се справи сам с нещо или да му се противопостави; безсилен. Въстаниците на Разполе се бяха изпокрили в окопа, .. Сега страхът у всички беше голям — всички се чувствуваха безпомощни срещу страшната сила на снарядите, срещу невидимия враг. Д. Талев, И, 561. Жена е, безпомощна е, но няма да се остави да я тъпчат. С все сили ще се брани, ще работи. К. Петканов, Х, 100. Вълко се почувствува безпомощен. Не знаеше какво да предприеме, Ем. Станев, ПЕГ, 31. — Ах, боже, какво да сторя, за да си запазя чедото? — кърши ръце безпомощната жена. А. Каралийчев, ПГ, 110-111.
2. Който няма физически сили, не е в състояние да направи нещо сам, без чужда помощ; безсилен, слаб, немощен. Те вървят много бавно,.. някак странно изкривени, колебливи и безпомощни — по-скоро призраци, отколкото хора. Й. Йовков, Разк. I, 80. Слаб и безпомощен, той се възхищаваше от нейната сила.. Тя го дигна еднаж на ръце като дете, за да сложи под него нова постилка. Д. Талев, И, 294. Каквато си беше слабичка, с малко и бледо личице, с тънко вратле и дълги ръце, тя изглеждаше съвсем безпомощна. И на мнозина се струваше, че първият полъх на ветреца би я повалил на земята. Цв. Ангелов, ЧД, 177.
3. Който изразява безсилие.