безпо̀мощно -
БЕЗПО̀МОЩНО нареч. 1. Без възможност да си помогне, да се справи с нещо. Русото момиче се наведе над рибките, които подскачаха безпомощно на брега и се валяха в пясъка като в брашно. Ат. Мандаджиев, ОШ, 34. Една кокошка се помъчи да прехвъркне от крушата до навесчето, .. Тя падна в дълбокия сняг .. и започна да пърпа безпомощно с криле. Г. Караславов, Тат., 225. Велко, македонецът, стои над болния и се озърта безпомощно. О. Василев, ЖБ, 388. Елка плачеше безпомощно около Йовка, която бе припаднала. Елин Пелин, Съч. III, 60.
2. Без физически или духовни сили; немощно, безсилно. От умора или от слабост, но той беше отпуснал безпомощно глава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 301. Той вървеше бавно по разкаляната улица. Каскетът му беше кривнат, ръцете му безпомощно висяха. Сп. Кралевски, ВО, 30.