безпоря̀дък - единствено число, нечленувано
безпоря̀дъка - бройна форма
безпоря̀дъкът - единствено число, членувано - пълен член
безпоря̀дъци - множествено число, нечленувано
безпоря̀дъците - множествено число, членувано
БЕЗПОРЯ̀ДЪК, мн. -ци, м. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на ред; безредие, безредица. В стаята му цареше безпорядък.
2. Обикн. мн. Остар. Безредици. После смъртта на Юлия Кесаря, в Рим ся наново начнали безпорядъци. Г. Йошев, КВИ (превод), 125. За да се потуши безпорядъка, който взел всичката форма на сериозна буна, турнали в действие многочислени отделения от пехотата и кавалерията. БЗ, 1891, бр. 316, 1.
◊ В безпорядък. Без ред, порядък, безредно, разбъркано, хаотично; в безредица, в безразбора. Едвам си намерих място. Всред стаята в безпорядък стояха маси и столове, отрупани с дрехи, кутии, бастуни. М. Кремен, СС, 88. Кабака не знаеше какво да каже, как да му отговори — сякаш в мозъка му беше се отворила яма, в която мислите падаха главоломно и в безпорядък. Г. Караславов, Избр. съч. I, 184.
— От рус. беспорядок. — Други (остар.) форми: безпоря̀док, безпорèдък.