безпо̀чвен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпо̀чвения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпо̀чвеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпо̀чвена - единствено число, женски род, нечленувано безпо̀чвената - единствено число, женски род, членувано безпо̀чвено - единствено число, среден род, нечленувано безпо̀чвеното - единствено число, среден род, членувано безпо̀чвени - множествено число, нечленувано безпо̀чвените - множествено число, членувано
1 необоснован - неоправдан - безоснователен - неоснователен - безпочвен - безпричинен 2 гол (прен.) - необоснован - несъстоятелен - безпочвен - голословен - недоказан - празнословен
БЕЗПО̀ЧВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Безпочвени култури.
2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени. Й. Вълчев, СКН, 464. Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.
3. Рядко. Който не е свързан с никаква социална среда, който е откъснат, изолиран от обществото. И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .. , а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М. Кремен, РЯ, 296. Безпочвен интелигент.
— От рус. беспочвенный.