Основна форма: безсра̀мник - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

безсра̀мник - единствено число, нечленувано
безсра̀мника - единствено число, членувано - непълен член
безсра̀мникът - единствено число, членувано - пълен член
безсра̀мници - множествено число, нечленувано
безсра̀мниците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 циник - безсрамник - мръсник
2 безсрамник - мръсник (разг.) - безобразник - хулиган - тип (разг.) - маскара (разг.; грубо) - свиня (прен.; разг.; неодобр.)

Резултати от: Речник на българския език

БЕЗСРА̀МНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. —

Излъга ти вчера, долни човече, наклевети моята жена пред толкова люде, пред целия град, .., безсрамнико! Не си се срещал ти с жена ми у Ташка Утката. Д. Талев, ПК, 229. — Гунке, аз съм женен .. — Какъв лъжец! Да се гавриш толкова време с мене! Безсрамник! Г. Райчев, ЗК, 180-181.

Виж повече