Основна форма: безстра̀стие - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

безстра̀стие - единствено число, нечленувано
безстра̀стието - единствено число, членувано
безстра̀стия - множествено число, нечленувано
безстра̀стията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 безстрастие - страст

Резултати от: Речник на българския език

БЕЗСТРА̀СТИЕ, мн. няма,

ср. Рядко. Книж. Равнодушно, безучастно отношение към нещо; безразличие, безучастие, безчувственост, индиферентност, равнодушие. Тресях се от негодуване, като виждах тия диваци, които ни гледаха с животинско безстрастие. К. Величков, ППСъч. I, 35. Понякога той изпитваше мрачно доволство от своето безстрастие пред най-ужасни драми. Д. Димов, ОД, 43.

Виж повече