ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: безу̀корно - Наречие

Форми:

безу̀корно -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 безукорно - безупречно - изрядно - издържано - безукоризнено (книж.)
2 безукорно - безупречно - идеално - перфектно (книж.) - съвършено - отлично

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 безукорно - неизрядно

Резултати от: Речник на българския език

БЕЗУ̀КОРНО нареч. 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство. Д. Талев, С 11, 23. Петканов изпълняваше задачата си безукорно. К. Калчев, ЖП, 368.

2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася ; извънредно, изключително.
Всичко беше на място, всичко безукорно чисто. Ст. Чилингиров, РК, 61. Леглата са безукорно бели. Л. Стоянов, Х, 113.

Виж повече