безцѐнен - единствено число, мъжки род, нечленувано безцѐнния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безцѐнният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безцѐнна - единствено число, женски род, нечленувано безцѐнната - единствено число, женски род, членувано безцѐнно - единствено число, среден род, нечленувано безцѐнното - единствено число, среден род, членувано безцѐнни - множествено число, нечленувано безцѐнните - множествено число, членувано
1 скъпоценен - безценен - златен (прен.) - драгоценен (поет.)2 безценен - ценен - неоценим - незаменим 3 безценен - неценен - безстойностен
- 1. безценен
- - Безценен камък
БЕЗЦЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, в обръщение за м. р. ед. ч. безцèнни, прил. 1. Който има голяма стойност, много скъп; скъпоценен. Като слезе от притвора, царят се обърна, .. и наложи на главата си своя позлатен и украсен с безценни камъни шлем. Ст. Загорчинов, ДП, 367. На ръце ѝ вити златни гривни, / а на пръсте пръстени безценни. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 920. Над Анка майка плачеше, / плачеше и обричаше: / „Безценни гривни яз имам, / на манастир ги харизвам, / само си Анка йостави, / йеднинка Анка у майка!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 42.
2. Който има много голямо, неоценимо значение; неизмеримо ценен, неоценим. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна. Но това безценно животно станало жертва на лакомията си. Й. Йовков, Разк. I, 238. В оркестъра .. натрупва безценен опит. Диал., 1990, бр. 6, 14. Скъпи, безценни са старините за секи един народ. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, б. с. Намерих и такива оригинали, които да притежават на ръцете си безценни документи по народните ни работи. „Не ги даваме“ — отговаряха тие. З. Стоянов, ЗБВ I, 9. На теб, Българийо свещена, / покланям песни си сега. / На твойте рани, кръв безценна, / на твойта жалост и тъга. Ив. Вазов, Съч. I, 31. Безценна услуга.
3. Прен. Който има, притежава много положителни качества. А знаете ли какъв безценен човек съсипаха? Като си помисля как затриха бай Лале, та чак кръв ми капе на сърцето. П. Велков, СДН, 384. Безценен характер. // Прен. Обикн. при обръщение — мил, безкрайно скъп. Ти, безценни друже, с беззаветната си преданост към мене ще обичаш така и оная, която ще стане моя жена и твоя господарка. Н. Попфилипов, РЛ, 84. Откъсна се от моите ръце, / .. / и полетя с момчетата на път / ти, рожбо моя, сине мой безценен. Е. Багряна, ПЗ, 8.