безчѐстие - единствено число, нечленувано безчѐстието - единствено число, членувано безчѐстия - множествено число, нечленувано безчѐстията - множествено число, членувано
1 некоректност (книж.) - нелоялност (книж.) - непочтеност - безчестие - безчестност - нечестност - неетичност 2 низост - падение - безчестие - подлост - мерзост (книж.)3 падение - срам - безчестие - позор - срамота - резил (разг.) - петно (прен.) - клеймо (прен.)
БЕЗЧЀСТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на безчестен. Трябваше да се повери напълно на тоя човек и да се остави на неговата честност или безчестие. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 145. — Ти ли, Таки Брашнаров, ще обвиняваш в безсрамие и безчестие една невинна жена! Д. Талев, ПК, 222.
2. Недостойна, непочтена, безчестна постъпка или проява. — Аз се стремя да постъпвам при всички случаи като порядъчен човек. Срещу родината си никога не бих отишъл — .. Аз принадлежа към тая общност, която се нарича български народ, и следователно би било безчестие да ѝ изменя. Ем. Манов, ДСР, 253. — Имай пред вид, че не съм дошъл да ти търся сметка за всички безчестия и мръсотии, които си причинил иа староселската беднота, защото те са безброй. Ст. Марков, ДБ, 478.
3. Само ед. Оскърбление, потъпкване на чест; позор. —