благополу̀чие - единствено число, нечленувано благополу̀чието - единствено число, членувано
1 благополучие - добро - щастие - благо - добруване 2 благополучие - добруване - благоденствие - охолство
БЛАГОПОЛУ̀ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Щастлив, спокоен живот без материални затруднения и неприятности, добро материално състояние; благоденствие. Кочо беше във всяко нещо редовен човек. В работата му, в целия му живот имаше един най-важен подтик: благополучието на децата му, на жена му, на дома му. Д. Талев, ПК, 102. Кожата на лицето му издаваше успокоена мъжка сила и здраве на човек, който се храни добре и живее в благополучие. Ем. Станев, ИК III, 92. Трудолюбивий стопанин трябва с трудолюбието си да донесе благополучие в къщата. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 47.
2. Добро здравословно състояние на организма, тялото на някого и на психиката му. Профилактика. Това е превантивна педиатрия, която има за цел да осигури и предостави здравно благополучие на всяко едно дете и да предотврати развитието на болестите и инвалидността му. Е. Желева, САГ, 294. Той [родителят] устоява правото си да съветва, направлява, изслушва и опазва психичното и физическото благополучие на своето пораснало дете. БДиог., 2023, бр. 1, 150.
3. Остар. Щастие. Вярвайте, че няма благополучие по-голямо от сознанието на направените добри работи. С. Радулов, НД (превод), 5.