бо̀дване - единствено число, нечленувано бо̀дването - единствено число, членувано
БО̀ДВАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от бодвам и от бодвам се. Отзад, точно над врата, дето,.., човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина. Г. Караславов, С, 46. В дъното на малкия двор се виждаше къщата — едноетажна като всички други,.. При нейния вид двамата странници, без дори да се погледнат, почувствуваха смътно бодване в сърцата си. П. Вежинов, ДБ, 11. И да не забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата. П. Р. Слвейков, Р, 1871, кн. 2, 7.Виж повече