Основна форма: бранѐ - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

бранѐ - единствено число, нечленувано
бранѐто - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 бране - беритба

Резултати от: Речник на българския език

БРАНЀ, мн. -та,

ср. Отгл. същ. от бера; беритба. — А брей, а да оберем боба — .. — Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата. Ст. Даскалов, ЕС, 190. Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.

Виж повече