бу̀йно -
1 буйно - бурно (прен.) - вихрено - лудо - бясно - диво (прен.) - лудешки - необуздано - неудържимо 2 буйно - бурно - необуздано - неудържимо - неукротимо - стихийно 3 буйно - бурно - огнено - пламенно - страстно - темпераментноВиж повече4 буйно - палаво - непослушно - лудо (разг.) - бясно ( разг.) - немирно - щуро (разг.)5 буйно - невъздържано - несдържано - необуздано - неудържимо - импулсивно - неукротимо - неусмиримо - експанзивно - "" (книж.)
БУ̀ЙНО нареч. 1. С голяма скорост, сила; стихийно, неудържимо.
Реката около стотина метра широчина блесна пред нас, запенена и буйно устремена,.., към пропастта. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. Огънят запали и вътре чергите и дрехите. Отвън той буйно пращеше и се издигаше на широк светъл стълб. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 153. Сега конят се хвърляше буйно и бясно напред. Й. Йовков, ПК, 209.Виж повече2. Много нагъсто и нависоко. Отец Игнатий вървеше все между буйно вретенилите ниви. Елин Пелин, Съч. II, 84. Буйно израснали коси.
3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата. Ив. Мартинов, ПМ, 102. Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта.. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна. В. Бончева, АП, 63-64. Такава беше тя и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото ѝ същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108.
4. С много жизненост, енергия; вихрено. А хорото се бе зафанало и буйно се люлееше там на мегдана. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253.