Основна форма: бъднина̀ - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

бъднина̀ - единствено число, нечленувано
бъднина̀та - единствено число, членувано
бъднинѝ - множествено число, нечленувано
бъднинѝте - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 бъдеще - бъднина (книж.) - бъдност (книж.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 бъднина - минало

Резултати от: Речник на българския език

БЪДНИНА̀

ж. Книж. Бъдеще (в 1, 2 и З знач.). Върви народе възродени, / към светла бъднина върви! Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 270. Никога вече не съм работил така. Може би с неголямо още майсторство, но с огромна вяра в бъднините. П. Спасов, ГЛЗЗ, 78. И честита бъднина за родното му измъчено село се очертава пред неговия духовен поглед. Т. Влайков, Съч. III, 237. Цалувам ти венците, / юнако в мир и в бой, / ковач на бъднините, / поклон, народе мой! Ив. Вазов, Съч. V, 29. И причаках / циганки знахарки, — /../ и предричат / бъднина честита. Ц. Церковски, Съч. II, 252.

Виж повече