важа̀ - първо лице, единствено число, сегашно време важѝш - второ лице, единствено число, сегашно време важѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение важѝм - първо лице, множествено число, сегашно време важѝте - второ лице, множествено число, сегашно време важа̀т - трето лице, множествено число, сегашно време важѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време важѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време важѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време важѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време важа̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време важѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време важа̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време важа̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време важа̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време важѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение важа̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие важа̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие важа̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие важа̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие важа̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие важа̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие важа̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие важа̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие важа̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие важѐйки - деепричастие важѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие важѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие важѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие важѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие важѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие важѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие важѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие важѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие важѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие важа̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие важа̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие важа̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие важа̀ли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
ВАЖА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (жарг.) ва̀жа, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Имам значение, стойност; в сила съм. За тоя беден старец Освобождението на България като че не влазяше много в сметката му, както и колосалните жертви на Русия — за него само едно беше истинно и важеше: загубата на къщата му. Ив. Вазов, Съч. X, 41. — Аз съм чорбаджия на къщата си... Моята дума тук важи. Ив. Венков, ХКН, 16. Нейното въображение рисуваше Кондарев като някакъв нашенски Карл Моор, романтичен и трагичен, за когото не важат обикновените нравствени оценки. Ем. Станев, ИК I, 435. // Жарг. Пренебр. Обикн. с н е. Нямам (имам) значение, стойност или престиж, авторитет. Реча да я науча нещо по домакинството, а тя: — Не ва̀жиш! Гледай си живота! Г. Краев, АЗ, 40. Той пиянствува с приятелите си, нанася побоища по танцови забави, не се съобразява с установените у нас порядки, за него милицията „не ва̀жи“. ВН, 1958, бр. 2014, 2. Вярно, Киро е безинтересен, но баща му не е за изхвърляне. Той ва̀жи. К. Кюлюмов, ПШ, 9. — Ах, пропуснах да спомена, че си и ревностен интернационалист... в областта на бита. — Ти си безбъдещен безпартиен — озъби се нагло Филип. — Не ва̀жиш, брат ми. И няма да ва̀жиш! И. Велчев, КЕЛ I, 66.
2. Жарг. Красив съм, хубав съм, изпъквам с красотата си. —