ва̀жно -
1 важно - съществено - главно - първостепенно 2 важно - отвисоко (разг.) - самомнително - наперено (разг.) - нафукано (разг.) - високомерно - горделиво - гордо - надменно - надуто (разг.) - наперчено (разг.)3 авторитетно - важно - тежко - изтежко (разг.)
ВА̀ЖНО нареч. 1. С достойнство или с израз на самочувствие, самомнение; гордо. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда .., млади офицери важно подрънкваха сабите си. Д. Ангелов, ЖС, 49-50. — Аз мисля, че Дерби беше казал тия думи — каза господин Фратьо важно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 112. Адвокатът погледна наоколо си важно, отри потта от челото си и седна. Елин Пелин, Съч. I, 197. Как важно мина бай Ганьо посред стотини очи и ръце! Ал. Константинов, БГ, 30. ● Удвоено в а ж н о-в а ж н о. За усилване. Смешни му се виждаха и чорбаджиите, като ги гледаше как развяват дънестите си потури, как се събират и си шепнат важно-важно, като че държат света в ръцете си. Й. Йовков, СЛ, 80. Вземе тогава той вестника от общината и когато механата на Прангата е препълнена със селяни, ще извади вестника и важно-важно ще прочете своята телеграма. Т. Влайков, Съч. III, 128. — Молим, плаща! — извади важно-важно портмонето Гошо. Б. Болгар, Б, 225.
2. С гл. с ъ м, и з г л е ж д а м, с т а в а м и под. в З л. ед. и следв. подч. доп. изр. Означава, че нещо се преценява като имащо съществено, решаващо значение. Стоян и не помисли да иска повече пари; за него беше най-важно, че седеше на тезгяха редом с другите калфи. Д. Талев, ЖС, 90. — От коя си партия? — Не е важно. Елин Пелин, Съч. IV, 119. Важно е да се открие истината.
◊ Много важно. Разг. Пренебр. За подчертаване, че нещо е съвсем без значение. —