вдъ̀хвам - първо лице, единствено число, сегашно време вдъ̀хваш - второ лице, единствено число, сегашно време вдъ̀хва - трето лице, единствено число, минало свършено време вдъ̀хваме - първо лице, множествено число, сегашно време вдъ̀хвате - второ лице, множествено число, сегашно време вдъ̀хват - трето лице, множествено число, сегашно време вдъ̀хвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време вдъ̀хвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време вдъ̀хвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време вдъ̀хваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вдъ̀хваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време вдъ̀хвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение вдъ̀хвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение вдъ̀хващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вдъ̀хващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие вдъ̀хващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие вдъ̀хваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вдъ̀хващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие вдъ̀хващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вдъ̀хващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие вдъ̀хващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие вдъ̀хващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие вдъ̀хвайки - деепричастие вдъ̀хвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие вдъ̀хвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие вдъ̀хвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие вдъ̀хвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие вдъ̀хвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие вдъ̀хвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие вдъ̀хвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие вдъ̀хвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие вдъ̀хвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие вдъ̀хван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие вдъ̀хвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие вдъ̀хваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие вдъ̀хвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие вдъ̀хваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие вдъ̀хвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие вдъ̀хваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие вдъ̀хвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие вдъ̀хваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВДЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; вдъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдъ̀хнат, св., прех. 1. С дишане поемам навътре в себе си въздух, газ, пара и под. Катерех се по височината с ръце на кръста и вдъхвах дълбоко свежия планински въздух. П. Михайлов, МП, 107. Аз вдъхнах високо и едва сега усетих, че наистина вятърът носеше аромат на липи. Кл. Цачев, СШ, 16. Боян Златев запали цигара и като вдъхна от дима, замислено се усмихна. А. Гуляшки, Л, 155. Като вдъхна от амоняка, тя направи отрицателен жест с ръка, с отвращение поклати глава. Ем. Станев, ИК I и II, 246. Дядо Гуни вдъхва острата миризма на бензин и потръпва. С. Северняк, ИРЕ, 13.
2. Прен. Правя, предизвиквам да се появи у някого чувство, убеждение и под.; внушавам, будя. Сали Яшар беше прост човек .., но имаше вид на мъдрец и неволно вдъхваше уважение дори и на ония, които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуството на ръката му. Й. Йовков, ПК, 6. Този наглед прост и грозноват момък стопли сърцето ѝ, вдъхна ѝ нова вяра в живота. Г. Караславов, ОХ I, 404. Нарочно скъсявам срока, за да вдъхна повече бодрост на стареца. Б. Райнов, ГН, 133. Командирът на дружината съумяваше да вдъхне смелост и на най-страхливия боец. Д. Кисьов, Щ, 282. Баща ми, добър турист за онова време, ми беше вдъхнал обич към природата и към пешеходството. К. Константинов, ППГ, 186. Вдъхни всекиму, о, Боже, / любов жива за свобода — / да се бори кой как може / с душманите на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. Не вдъхвам доверие. Δ Вдъхвам страх. Δ Вдъхвам отвращение. Δ Вдъхвам респект. // Прен. В съчет. със същ. ж и в о т, д у ш а. Придавам, правя да се появи у някого или нещо жизненост, бодрост. Писателят трябва да вдъхне живот на своите образи, които са вяли и скучни. вдъхвам се, вдъхна се страд.