веко̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано веко̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член веко̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член веко̀вна - единствено число, женски род, нечленувано веко̀вната - единствено число, женски род, членувано веко̀вно - единствено число, среден род, нечленувано веко̀вното - единствено число, среден род, членувано веко̀вни - множествено число, нечленувано веко̀вните - множествено число, членувано
1 дълготраен - вековен - дълговечен 2 вековен - стогодишен - столетен 3 вечен - вековечен (поет.) - вековен
ВЕКО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който съществува, трае в продължение на векове.
Тоя край на гората бе най-дивият и непристъпен край. Дърветата растяха гъсто, бяха все дебели, вековни. О. Василев, ДГ, 7. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7. Вековният град живееше своя многообразен живот. К. Константинов, ППГ, 207. Тук бедност вековна е гост постоянни. Ив. Вазов, Съч. III, 124. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Българинът,.., запретна се юнашки и скокна да отмъщава за своите вековни теглила. НБ, 1876, бр. 2, 6.Виж повече