великоду̀шен - единствено число, мъжки род, нечленувано великоду̀шния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член великоду̀шният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член великоду̀шна - единствено число, женски род, нечленувано великоду̀шната - единствено число, женски род, членувано великоду̀шно - единствено число, среден род, нечленувано великоду̀шното - единствено число, среден род, членувано великоду̀шни - множествено число, нечленувано великоду̀шните - множествено число, членувано
ВЕЛИКОДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отличава с великодушие, който проявява великодушие.
Цар Асен е юнак, благороден и великодушен — това го знае целият свят. В. Друмев, И, 19. — Нема̀ аз ще оставя такъв великодушен човек и, както го казваш, добър патриот, да пропадне за мене? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 47. Тя познаваше добре Людмила, знаеше нейния неустановен, но великодушен и нежен характер. Ем. Манов, ДСР, 84. България се нуждае от предани родолюбци и великодушни умове, за да излекува тежките си рани от войните. Ем. Станев, ИК I и II, 253.Виж повече2. Който се дължи на великодушие. Великодушното му пламване на изпита, предизвикано от низостта на Стефчов, в един миг затвори устата на клеветата и му откри всички врати и сърца. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 74. Великодушното предложение на председателя на секцията го трогна и развълнува, но той се колебаеше. Разбираше, че Павел правеше жертва заради него. П. Льочев, ПБП, 50. Великодушна постъпка. Великодушен жест.