Основна форма: велича̀в - Прилагателно

Форми:

велича̀в - единствено число, мъжки род, нечленувано *
велича̀вия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
велича̀вият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
велича̀ва - единствено число, женски род, нечленувано
велича̀вата - единствено число, женски род, членувано
велича̀во - единствено число, среден род, нечленувано
велича̀вото - единствено число, среден род, членувано
велича̀ви - множествено число, нечленувано
велича̀вите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 царски - царствен - величествен - величав (поет.) - горд - внушителен - импозантен (книж.)
2 величествен - величав (книж.) - внушителен - импозантен (книж.) - грандиозен - монументален (книж.) - мащабен (книж.)
3 величествен - величав (книж.) - велик
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ВЕЛИЧА̀В, -а, -о, мн. -и,

прил. Книж. Величествен. Той гледаше широката Вълтава,.., гледаше древния Вишеград,.., от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове. Ив. Вазов, Съч. ХII, 174. И сега, когато Любенов и майор Пенков говореха за величавата планина, той участвуваше в разговора точно тъй, като да я виждаше пред себе си. Д. Немиров, ДР, 115. Първанов спокойно слушаше тия величави планове и — познаваше се — вярваше в тях, като да бяха разказани от началник-щаба на главната квартира. М. Кремен, Б, 68. Делеклюз се изправя велик и самин / над обляната в кръв барикада. / Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи, / той изправя челото си гневно. Хр. Смирненски, Съч. I, 67.

Виж повече