вещина̀ - единствено число, нечленувано вещина̀та - единствено число, членувано
1 умение - вещина - майсторство - майсторлък (разг.) - майстория (разг.) - техника (прен.)2 ловкост - похватност - сръчност - умение - вещина
ВЕЩИНА̀, мн. няма, ж. Качество на вещ човек; опитност, умение, познание.
Боят се започна от тях — стремителна атака, в която се чувствуваше вещината на стари майстори. Й. Йовков, Разк. II, 224. Най-много погледи са насочени към учител Никола, който с особена вещина вие своя венец. Т. Влайков, Пр I, 274. Росинка, която никога не бе присъствувала на операция, остана поразена от неговата вещина и ловкост.., различните хирургически инструменти като че играеха в ръцете му. Д.Виж повечеАнгелов, ЖС, 182. „Не, не само ръце трябват за такава работа, а и сърце“ — помисли момъкът и пак изви поглед към златаря. — Доволен съм от работата ти, технитарю. Защо не дойдеш в престолната? Там най-добре ще преценят вещината ти. М. Смилова, ДСВ, 93. В отварянето на книгопечатницата Меридит щеше да вложи паричните средства, а Франклин вещината на своята работа. С. Бобчев, ЖФ (превод), 36.