взиска̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано взиска̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член взиска̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член взиска̀телна - единствено число, женски род, нечленувано взиска̀телната - единствено число, женски род, членувано взиска̀телно - единствено число, среден род, нечленувано взиска̀телното - единствено число, среден род, членувано взиска̀телни - множествено число, нечленувано взиска̀телните - множествено число, членувано
ВЗИСКА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. с предл. к ъ м, в. Който има високи изисквания към някого по отношение на неговите качества или действия, или по отношение качествата на нещо.
Трезвен в мислите си и взискателен към себе си, Василий признаваше неопитността си. А. Дончев, СВС, 672. Към яденето господин главният експерт на „Никотиана“ беше толкова взискателен, колкото към облеклото, автомобилите или приятелките си. Д. Димов, Т, 86. Петър и по-рано беше припрян и взискателен в работата си, но сега стана по-нервен, неспокоен и придирчив. И. Петров, НЛ, 148. — Искам само да ти кажа да бъдеш по-взискателен към стрелочниците. Трябва да ги стегнеш. М. Марчевски, П, 222. Строг към себе си в изпълнението на обществените си служби, той беше също така взискателен и към подчинените си. Бълг., 1902, бр. 454, 2.Виж повече2. При който са проявени високи, строги изисквания. Взискателен подбор.
— От рус. взыскательный.