вѝрна - трето лице, единствено число, минало свършено време вѝрнеш - второ лице, единствено число, сегашно време вѝрне - трето лице, единствено число, сегашно време вѝрнем - първо лице, множествено число, сегашно време вѝрнете - второ лице, множествено число, сегашно време вѝрнат - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие вѝрнах - първо лице, единствено число, минало свършено време вѝрнахме - първо лице, множествено число, минало свършено време вѝрнахте - второ лице, множествено число, минало свършено време вѝрнаха - трето лице, множествено число, минало свършено време вѝрнех - първо лице, единствено число, минало несвършено време вѝрнеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време вѝрнехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време вѝрнехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време вѝрнеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вирнѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение вирнѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение вѝрнал - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие вѝрналия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие вѝрналият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие вѝрнала - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие вѝрналата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝрнало - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие вѝрналото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝрнали - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие вѝрналите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝрнел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие вѝрнела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие вѝрнело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие вѝрнели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие вѝрнатия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие вѝрнатият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие вѝрната - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие вѝрнатата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие вѝрнато - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие вѝрнатото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие вѝрнати - множествено число, нечленувано, страдателно причастие вѝрнатите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. вирнат
- - Вирнат нос
Виж повече- - С вирната глава
- - С вирнат нос
ВЍРНАТ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от вирна като прил. Който е изправен, издигнат нагоре. Особено нежен и приятен бе профилът му — тънък, с едва вирнато носле, с малки, пълнички устни. П. Вежинов, БД, 146. Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело,.., с гордо вирната глава. Елин Пелин, Съч. I, 107. Кончето беше едно такова — дето трудно ще познаеш възрастта му. Мъничко.., с вирнати уши и лисо петно на челото. Кр. Григоров, Р, 35.Виж повече◊ С вирнат нос (вирната глава). Разг. Надменно, горделиво, надуто. Подочуе.., че американците скоро щели да навлязат в България,.., поразвесели се, почва да излиза с вирнат нос, отбие се и до кръчмата, викне да черпи тоя-оня. Кр. Григоров, И, 145.