ВИСОКОКУЛТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни,
прил. Книж. Който е с много голяма култура. Той се беше сближил с нейния директор, когото ценеше — за широтата на погледа му и за голямата му ерудиция — като духовен водач на „Мисъл“ и като висококултурен българин. М. Кремен, РЯ, 228. Дядото .. е аптекар, висококултурен и инициативен човек, голям любител на природата и убеден славянофил. Ив. Борисов, НПГ, 47.Виж повече